Преди време живеем в покрайнините на града. В квартал изпълнен със стари сгради. Порутени постройки, обелени рекламни надписи. Блока който живеех беше стара, тухлена постройка. На 5 етажа без асансъор. Някои от съседите бяха любезни и приветливи. Други, не чак толкова. Като например съседката от долния етаж. Стара и изкуфяла бабичка със злобно куче. Поредната странна личност в блока е съседската жена от втория етаж. Аз често и помагам с разни козметични ремонти.
Нека ви дам един пример. Имам една съседка от втория етаж, която почти всеки месец ми се обажда да дойда и да й помогна за нещо. Последният пъм беше решила да си прави ремонт на всекидневната. Но не какъв и да е ремонт. Беше си купила всякакви апликации и рекламни надписи на различни музикални групи. Казах си , явно има неизживяно детство. Спомням си, когато аз бях малък. Цялата ми детска стая беше облепена със снимки, изрески от списания, рекламни надпсиси на известни банди, плакати и тениски с автографи. Всичко това ми харесваше, но когато навърших 18 години всичко се промени. Тогава започнаха да ме вълнуват други неща.
Да се върнем на съседката. Тя беше жена на около 30 години, живееща още с родителите си. По професия беше учителка , но работеше като продавачка в хранителен магазин. Магазина беше от някогашните соц постройки. По прозорците си личаха жълтите рекламни надписи направени с блажна боя.
Преди време съседката ми беше споменала, че иска да стане писателка и да създава криминални, трилър и хорър романи. Като се замисмя творческите натури са леко смахнати. Ето защо да драго сърце и помогнах. Идията за декорация на стените й с рекламни надписи не ми се стори толкова лоша. Може би това е нейното вдъхновение. Може би в нея се крие поредната Агата Кристи или Стивън Кинг в женски вариант.
